Хосе Игнасио Торебланка е директор на мадридския клон на Европейският съвет за международни отношения. Статията е публикувана с известни съкращения. Пълният и оригинален текст може да прочетете тук.

Както в Германия, Франция и Италия, така и в много други европейски страни, ние се оказваме изправени срещу едно цяло поколение от лидери и политици, които никога преди не са били толкова късогледи и отдадени на своите предизборни кампании. И от тях никой не говори „за” и „на” Европа.

Дания върна граничния контрол с популисткото оправдание, че това е превантивна мярка срещу престъпността (през м. октомври новото датско правителство реши да отмени строгия граничен контрол б.пр.). По този начин страната, която до скоро бе пример за демокрация, толерантност и социална справедливост, сега се оказа на предните линии на една Европа, която постепенно се предава пред страха и ксенофобията.

Гърция вече повече от година се люшка на ръба на пропастта, а подкрепящите я европейски правителства изглеждат разочаровани от факта, че страната може да се откаже от еврото. Някои от тях дори тайно подкрепят пазарите срещу Атина. Финландия попадна в плен на ксенофобския популизъм и следвайки примера на Словакия, отказа да финансира спасителния план на Португалия. Изправените пред избори Франция и Италия се възползваха от въстанията в Тунис, за да оправдаят ограничаването на свободното движение на хора в границите на ЕС. Германия, която остана недоволна от справянето с кризата с еврото и то по време на вътрешни регионални избори, развали отношенията си с Франция и Англия в Съвета за сигурност на ООН. Основната причина това да се случи бе пренебрегването от нейна страна на либийската криза, подкопавайки изгражданата в последните 10 години европейска политика в областта на сигурността.

Във времена, в които бъдещето на единната европейска валута изглежда несигурно и Арабският свят е като буре с барут, европейските лидери управляват въз основа на изборните процеси и проучванията на общественото мнение. Те се опитват да се задържат на власт с всички възможни средства, дори и ако това доведе до погубването на онази „Европа”, за чието изграждане бяха нужни толкова много време и жертви. Много малко пъти в миналото се е случвало европейският проект да е в такава степен застрашен, а неговите недостатъци така силно обсъждани. Изглежда, че в съвременна Европа наличието на голяма ксенофобска политическа партия е задължително. Истината е че идеята за обединена Европа се разпада поради четири основни причини: ценностната система на самият Европейския съюз; еврото; единната външна политика и въпросът за лидерските позиции в съюза. Интеграционният процес може да се срине, освен ако не се предприеме радикална промяна. Без подобна промяна бъдещето на Европа като политически и икономически съюз е поставено под въпрос. 

С всеки изминал ден се засилва и става все по-реално усещането, че Европа се „фрагментира”. Може ли да се разпадне Европа? Отговорът е повече от ясен: Да, разбира се че може! В края на краищата, ЕС не е някакво небесно тяло, а творение на хората. Фактът, че този съюз е необходим и от полза, няма да го спаси от разпадане. Така както поредица от благоприятни предпоставки доведоха до стартирането на този грандиозен проект, така и отприщването на серия от неблагоприятни обстоятелства могат до доведат до неговото изчезване....особено ако неговите защитници избягат от своите задължения. Множество застъпници на про-европейската идея са наясно, че опасността от разпад на Европа е напълно реална и са видимо разтревожени от развитието на събитията. В същото време обаче те се страхуват, че подхранването на песимизма на хората с подобни предупреждения може само да допринесе за по-бързият разпад. Но когато те всеки ден виждат как благоприличието и ценностите, които Европа олицетворява, биват очернени от тесногръди политици безскрупулно подклаждащи страховете на гражданите, вече става невъзможно да се следва досегашната реторика. Трудно е да се повярва, че единствено оптимизма и вярата в светлото бъдеще ще бъдат достатъчни, за да се спаси Европа от преследващите я призраци на ксенофобията, егоизма и твърдоглавието. Особено имайки предвид яснотата на идеите и непоколебимостта, с която анти-европейците преследват своите цели. Без наличието на равно ниво на убеденост и яснота на идеите от страна на привържениците на европейската идея, проектът обединена Европа ще претърпи провал.