В продължение на 13 години Уго Чавес успява да се задържи на власт във Венецуела, печелейки три пъти президентските избори. Нито опитът за преврат, нито стачката в държавната петролна компания PdVSA или пък референдумът целящ свалянето му от президентския пост, не успяха да разколебаят решимостта му да извърши своята „Боливарска революция”. И до скоро по всичко изглеждаше, че самият Чавес няма никакво намерение да сдава властта. Дали обаче борбата му с болестта и набиращата сила опозиция няма да сложат край на едноличното му управление?

Избори, демокрация и петрол

Венецуела е на пето място в света по износ на петрол и е след Канада страната с най-големи залежи на тежък нерафиниран петрол. Въпреки големите залежи, огромният потенциал за добив на петрол изисква сериозни инвестиции от страна на национализираната петролна кампания. Инвестиции, които до този момент не са налице. Тежката зависимост на страната от петрола ясно си проличава по време на стачката в петролната компания през 2002 г., когато на практика спира добива на петрол за 2 месеца.

Целта е ясна – да се окаже натиск върху Чавес и да се организират евентуални предсрочни избори. Стачката оказва своя негативен ефект, като при обявяването на нейния край, ръстът на безработицата е 5%, а през следващата година безработицата в страната достига 20% . Чавес уволнява повече от 19 000 работници и висш ръководен персонал, заменяйки ги с лоялни на управлението служители. Национализираната петролна компания инвестира в периода 2004 – 2010 във фондове за социално развитие повече от 60 милиарда долара. Затова не е и необяснима популярността на Чавес сред бедните слоеве на обществото. Нямаме и много аргументи, с които да подлагаме под съмнение демократичността на изборния процес до този момент, след като спонсорираните от петрола социални реформи се приемат добре сред преобладаващото бедно население. Още през 2006 г. в статия за списание Ню Йорк Таймс Томас Фрийдман написа, че „Чавес използва богатите петролни запаси на Венецуела, за да влияе на изборите в Латинска Америка и да рекламира един икономически популизъм, който в крайна сметка ще се окаже пагубен за Венецуела”.  Най-силно зависима изглежда Куба, която получава дневно по 115 000 барела петрол дневно в замяна на доктори, експерти по сигурността и разузнаването. Помощ, която драстично би намаляла при смяна на властта във Венецуела.

От друга страна, неговият противник в предстоящите президентски избори Каприлес умишлено избягва да говори за необходимостта от реформи и либерализиране на пазара, определяйки себе си за „лявоцентрист” и подкрепяйки „модерното ляво” в Бразилия. Ход, който може и да му спечели поддръжници сред досегашните последователи на Чавес.

Борбата с рака и решимостта на управляващия елит да се задържи на власт

Когато миналата година Чавес бе опериран, за да му бъде премахнато злокачествено образувание, той побърза да опровергае разпространилите се слухове сред медицинските среди, че на венецуелският лидер не му остават повече от две години живот. В типично свой стил, Чавес успя да използва болестта си в словесната си война със САЩ, заявявайки, че големият брой на заболели от рак латиноамерикански лидери може да се дължи на някакво тайно американско оръжие. Управляващият елит обаче не е толкова твърдо убеден относно доброто здравословно състояние на лидера си. Легитимният приемник на властта преди президентските избори следва да е вицепрезидента Елиас Хауа. Той обаче не се приема за най-подходящия избор за президент в страна със силно президентско управление. Един от факторите, които дискредитира Елиас Хауа бе изявлението на Чавес, че дори когато неговия вицепрезидент формално бе поел задълженията му, Чавес е продължавал да взима решения от болничното си легло в Хавана. Всичко това създава предпоставки за борба за надмощие вътре в редиците на управленския елит. Докато Чавес се лекуваше в Хавана, неговият брат Адан заяви следното: „ ....бидейки наясно с опасностите, които ни грозят и врагът, който никога не спи, ние като едни истински революционери не трябва да забравяме и другите методи за борба...ще бъде непростимо за нас да се ограничим само с изборния метод и да отхвърлим другите начини за борба, включително и въоръжената борба”. Болестта на венецуелският лидер обаче далеч не е единствената заплаха за властта.

Опозицията изглежда по-единна от всякога

За първи път след встъпването в длъжност на Уго Чавес опозицията изглежда реално обединена. На провелите се вътрешни избори за кандидат на Опозиционния блок, Енрике Каприлес събра над 60 % от гласувалите три милиона венецуелци. Проучванията все още дават предимство за Уго Чавес на предстоящите избори, което обаче бързо може да се стопи след като започне кампанията на опонента му. Засега лидерът, който нарече Буш „сатана” и отбеляза, че откъм подиума се разнася „смрад на сяра” е нетипично пасивен в обвиненията си към своя опонент. За разлика от Чавес, който обяви Каприлес за негов имитатор, елитът покрай Уго не бе толкова пестелив в атаките си. Държавната медия и част от управниците вече обявиха лидерът на опозицията за „фашист”, „буржоа”, намекнаха за неговите еврейски корени и отправиха атаки спрямо неговата сексуална ориентация. Дори и да се стигне до победа на Демократичния съюз, все още не е ясно как ще реагират Чавес и приближените му военни структури. Още през 2010 г. генерал Силва заяви, че „едно опозиционно правителство ще означава да се предаде страната и това няма да бъде прието от Въоръжените Сили и още по-малко от жителите на Венецуела”. Самият Чавес през същата година предупреди, че ако опозицията успее да спечели предстоящите избори, той „ няма да е способен да спре една революция изпълнена с насилие”.

САЩ, избори и следизборни резултати

Без значение кой ще спечели изборите, притежателят на новия мандат най-вероятно ще трябва да се справя с тежка финансова ситуация в страната. Бюджетът за 2012 г. е с 46 % по-висок от този за предходната, а имайки предвид предстоящите избори много е вероятно голяма част от инвестициите на петролната компания да отидат за социални фондове. Дори и да се стигне до победа на Каприлес, не се знае как ще реагират военните кръгове и управленският елит, които трудно биха се разделили с властта. Вероятността за военен преврат никак не е малка, както и самите управници вече намекнаха. Имайки предвид влошените отношения със САЩ, не може да изключим възможността от създаването на нова „либийска криза”. Срещу Чавес вече веднъж бе организиран опит за преврат и макар и администрацията на Буш да отрича участие в преврата, САЩ тогава признаха задържалото се едва 47 часа временно правителство. Малко вероятна обаче изглежда една международна военна кампания в подкрепа на хипотетична гражданска война в страната (ако разбира се стигне до военен преврат или опозиционните сили успеят да мобилизират голяма част от своите поддръжници). Имайки предвид влошените отношения със САЩ, не е изненадваща критиката на Чавес към Израел. По отношение на Палестина Чавес заяви, че „ Те (Палестина) правят същото, което Хитлер направи с евреите”. Впоследствие Венецуела скъса всички дипломатически отношения с Израел. Добри са обаче отношенията на страната с Китай (Венецуела е основният приемник на китайски инвестиции в Латинска Америка), Русия (енергийно и военно сътрудничество), Иран и Бразилия. Една криза във властта във Венецуела би довела до патова ситуация, чиито разрешава ще изисква усилията на цялата международна общност.

Статията е публикувана от Весислав Илиев и www.votx.org, използвайки лиценз CC. Вие може да преиздавате свободно тази статия при посочване на автор и източник.