Гърция е само повод за тези разговори и разсъждения. Добре е все пак, че стават такива работи, за да се мотивират политиците да четат малко повече разумен икономически анализ. Всички аргументи за фалита на едно затънало правителство са приложими и към други страни в подобно затруднено положение, макар и не с характера на ликвидна криза в момента.

Основните аргументи за фалит на едно правителство се свеждат до два типа, много различни според философията на публичните финанси, които се съдържат в тях:

1/ Аргумент за отписване на дългове - всички или на част от тях -  без технически да се нарича “фалит”, дори със семантичната особеност на “доброволно решение” от страна на частните кредитори. Това е споделяно основно от хората, които вярват, че проблемите на правителства като гръцкото не са в начина, по който управляват текущо финансите си, а в твърде голямата тежест на дълга. Смятат, че ако дългът не беше толкова голям (съответно нямаше ги тежките лихви и натиска на пазарите за по-рестриктивна фискална политика) управляващите все някак щяха да излязат от спиралата на дефицитите и успоредно с това да се справят с искания на синдикати, лобисти и протестите на улицата.

2/ Аргумент за спиране на финансирането на съответното затънало правителство от страна на други правителства, централни банки, МВФ и други донори, които харчат чужди пари. Реално погледнато, това не е директен аргумент за обявяване на фалит на една страна. Нещо повече, ако спирането на изливането на пари в бездънната яма на разюздани правителствени разходи успее да повлияе дисциплиниращо, тогава пазарите дори биха подкрепили с нови (мостови) заеми ликвидните проблеми. В този смисъл, в друга социална и политическа ситуация - без силни и обезумели за още власт синдикати, без лобисти в медиите, които да изкарват постоянно студентите на улицата - може би правителството дори би избегнало фалита. Но в сегашната реалност на Гърция специално, това е де факто аргумент в посока фалит на правителството.

Всички останали позиции се свеждат най-общо казано до наливане на още пари (и парадоксално увеличаване още на дълга!) без ясна посока и ефект на изхарчените публични пари. Те не са обект на този коментар, тъй като приемам за очевидни проблемите на такава политическа позиция.

Интересна е разликата в позицията на хората, които подкрепят фалита на гръцката държава от различни политически и дори философски позиции. Авторът на този текст е от хората с позиция в точка 2 по-горе. Отново, не подкрепям фалита като цел на една страна, а заставам срещу опитите да се финансира правителство, което не може да вкара фиска в ред. Самото правителство трябва по-скоро да осъзнава, че фалита е вероятно единствения начин да свали синдикатите от пиедестала на вечното присъствие в управлението (без да носят каквато и да е политическа отговорност).

Разбира се, историята е много поучителна и за други страни. Те най-общо са две групи - 1/ такива, които са в кюпа заедно с Гърция - страни в които дефицитите са извън контрол, дълга бързо може да стане неуправляем, а синдикати и лобисти са бетонирали пътищата за реформи, 2/ други страни, включително България, където фискалните дела са все още в релси, дългът е относително нисък, а синдикатите все още не са се превърнали съвсем в онази мощна парализираща реформите и растежа сила.

България има какво да научи, а този път, както рядко става в историята, сме от страната на късметлиите - напомняне, че някои неща зависят изцяло от нас, независимо колко е отворена икономиката, колко е дълбока рецесията и колко са предпазливи глобалните финанси.