Простата истина е, че САЩ, Великобритания, Ирландия и Гърция са били прекалено заети да трупат дългове в продължение на много години.

Времето на най-известните постулати от кейнсианска икономика изтича. Анализът е публикуван на 9-ти юни 2010 в Investor.bg. Оргиналният и пълен материал може да видите на investor.bg

Кейнсианските стимули се наложиха като средство за борба с икономическата криза заради няколко съмнителни предположения, пише в анализ за Financial Times Джефри Сакс, който е преподавател в Колумбийския университет. На първо място бяха схващанията, че стимулите са нужни, за да се предотврати депресия. След това дойде ред на идеите, че в краткосрочен план фискалният тласък ще рестартира икономиката, а в комбинация със структурни реформи ще я върне на пътя на устойчивия растеж.

И не на последно място бяха очакванията, че бързото нарастване на публичния дълг заради стимулите за икономиката не е необходимо да се превърне в проблем. Тези идеи са толкова широко приети, че се стига до намаляване на данъците и увеличение на разходите.

Но всъщност препратките към Голямата депресия са преувеличени, за да прикрият паниката на политиците. Опитните централни банки биха могли да попречат на депресията, но вместо това скалъпените спасителни програми връщат обществеността към наивните схващания на Кейнс.

А простата истина е, че САЩ, Великобритания, Ирландия, Испания, Гърция и други са били прекалено заети да харчат повече, отколкото могат, и да трупат дългове, в продължение на цяло десетилетие. Ето защо спад в потреблението след 2007 г. не е аномалия, която трябва да се оправи, а неизбежна корекция, която трябва да се приеме за нещо нормално.

Някои антициклични разходи наистина са от съществено значение от социални съображения. Но мерки като временни намаления на данъците за домакинствата, или схеми за насърчаване на покупките на нови автомобили, просто са загуба на оскъдно време и пари. Те отразяват надеждата, че временен фискален мост ще ни върне към потреблението и бума в жилищния сектор отпреди кризата. А това е съмнителна теза, защото приеманото за „нормално” до началото на кризата се оказа финансово неустойчиво.

Сега сме изправени пред световната икономика със слабо съвкупно търсене в САЩ и Европа, издуване на бюджетните дефицити и нежелание на потребителите да заемат. Правителствата се борят за доверието на финансовите пазари чрез драконовски мерки за намаляване на разходите. Опростеният режим на строги ограничения обаче е толкова вреден, колкото са и опростените икономически стимули през миналата година.

Ето защо правителствата трябва да работят в рамките на средносрочна бюджетна рамка от пет години и дългогодишна стратегия за икономическа трансформация. Намаляването на дефицита трябва да започне още сега, за да се постигне управляемо съотношение на дълга към БВП преди 2015 г.

На второ място правителството трябва да обясни, и обществеността трябва да разбере, че има малко, което икономическата политика може да направи, за да се разкрият висококачествени работни места в краткосрочен план.

На трето място правителството трябва да осигури социална защита: да подпомага всеобщия достъп до основни здравни услуги и образование, и да разширява обхвата на програмите за професионално обучение и насърчаване на висшето образование.

Правителствата трябва и да насочат икономиките към необходимата дългосрочна структурна трансформация. Външният дефицит на държави като САЩ и Великобритания ще се намали при увеличение на износа, докато всички страни заедно трябва да насърчават проектите за добив на чиста енергия и създаване на нова транспортна инфраструктура.

На пето място правителствата и обществеността трябва да настояват по-богатите да плащат повече подоходни и имуществени данъци.

Всички ние трябва в крайна сметка да пренастроим своите макроикономически графици. В крактосрочен план няма как да се постигнат чудеса, защото се създава опасност от надуването на нови балони при преследване на икономически илюзии. За възстановяването на икономиката трябва да се направят подходящите инвестиции, а не да се разчита на програми за стимулиране в краткосрочен план.