На 28 юни 2010 г., на пазара беше издаден от Института за радикален капитализъм "Атлас" - цикълът лекции "Свободният пазар и неговите врагове" от Лудвиг фон Мизес.

Книгата ще бъде разпространявана от Издателска къща МаК.

Премиерата на книгата ще се състои на 6 юли 2010 от 18.30 в Сметната палата - София.

От 25 юни до 6 юли 1951 г. известният австрийски икономист Лудвиг фон Мизес изнася тези лекции пред Фондацията за икономическо образование в централната й сграда в Ървингтън-он-Хъдсън, Ню Йорк. Бетина Биен Грийвс, която работи във фондацията, стенографира лекциите на Мизес и след това набира текста им. Досега лекциите не са били публикувани на български език.

"Посредством тези лекции читателят ще разбере защо Лудвиг фон Мизес беше един от най-влиятелните застъпници на свободата и свободното предприемачество през ХХ век. И защо неговият принос ще остане ценно наследство за каузата на свободата и през идните десетилетия."

Ричард М. Иблинг

Представяме на вниманието ви част от лекция 6, отнасяща се до парите и инфлацията. Цялата лекция можете да прочете в рубрика "Библиотека"

Един от проблемите, които стоят пред икономиста, е, че езикът на бизнеса се е развил преди икономическата теория и не е много подходящ за обсъждане на икономически проблеми. В някои случаи това води до истински трудности и пример е паричният пазар.

В края на ХVІІІ век британските икономисти откриват т. нар. “паричен пазар”, който се занимава с отпускане на заеми за предприемачите. Термините “търсене на пари” и “предлагане на пари” вече са в употреба, за да означат търсенето и предлагането на заеми. Тези термини са толкова дълбоко вкоренени, че вече не могат да се използват за описание на парични въпроси, т.е. за означаване на търсенето и предлагането на самите пари. Напротив – икономистите оправдано изтъкват, че лихвеният процент и търсенето на заеми не зависят от наличното количество пари. А също и че съществува търсене на пари, на пари в брой, което е независимо от търсенето на заеми. За обикновените хора е трудно да разберат това, дори и след като вестниците започват редовно да пишат за фондовата борса и паричния пазар. И нищо чудно, след като почти всички вестници използват термините “търсене на пари” и “предлагане на пари”, за да описват състоянието на паричния пазар – т.е. пазара на заемите.

Икономистите знаят, че на пазара съществува търсене и предлагане на пари, подобно на търсенето и предлагането на всяка друга стока. Трябва обаче да се подчертае, че това търсене и предлагане на пари няма нищо общо с търсенето и предлагането на заеми. Важно е също, че докато търсенето на повечето стоки цели тяхното потребление, с търсенето на пари не е така. То не цели употреба, а притежание на парите. То е търсене на налични пари в брой, на “касова наличност”.

Хората винаги трябва да държат подръка определено количество пари в брой поради несигурността на бъдещето. Ако знаехме какво ни предстои, можехме да инвестираме всичките си пари за определени срокове. Знаейки точно кога и от колко пари в брой ще се нуждаем, бихме могли да посочим тази дата като срок на нашите вложения. Но понеже не можем да знаем точно кога ще имаме нужда от пари, трябва да държим определено количество пари в брой или в разплащателна сметка. Не можем да използваме всичките си пари за заеми и инвестиции.

Парите в обращение са съвкупност от всички пари в брой. С оглед на историята на отделната парична единица няма такава парична единица, която да не се държи от някого, т.е. да не е част от нечия “касова наличност”. Когато се използва, тя преминава от един човек към друг. Няма междинно състояние; няма пари, които да не се притежават от никого и чието изчезване, например ако изгорят при пожар, да не ощети пряко собственика им.

При описването и тълкуването на явленията, свързани с парите, се правят два типа грешки: (1) че парите са нещо повече от стока; (2) че парите са нещо по-малко от стока. Но в действителност парите не са нито нещо повече, нито нещо по-малко от стока. Те са чисто и просто стока. Като всяка друга стока наличното предлагане влияе на пазарната им цена. И като всяка друга стока за тях има търсене, защото хората ги смятат за полезни.

Прочете цялата лекция ТУК