Източник: Издателство МаК

от ЛЮДВИГ ФОН МИЗЕС

Един от проблемите, които стоят пред икономиста, е, че езикът на бизнеса се е развил преди икономическата теория и не е много подходящ за обсъждане на икономически проблеми. В някои случаи това води до истински трудности и пример е паричният пазар.

В края на ХVІІІ век британските икономисти откриват т. нар. “паричен пазар”, който се занимава с отпускане на заеми за предприемачите. Термините “търсене на пари” и “предлагане на пари” вече са в употреба, за да означат търсенето и предлагането на заеми. Тези термини са толкова дълбоко вкоренени, че вече не могат да се използват за описание на парични въпроси, т.е. за означаване на търсенето и предлагането на самите пари. Напротив – икономистите оправдано изтъкват, че лихвеният процент и търсенето на заеми не зависят от наличното количество пари. А също и че съществува търсене на пари, на пари в брой, което е независимо от търсенето на заеми. За обикновените хора е трудно да разберат това, дори и след като вестниците започват редовно да пишат за фондовата борса и паричния пазар. И нищо чудно, след като почти всички вестници използват термините “търсене на пари” и “предлагане на пари”, за да описват състоянието на паричния пазар – т.е. пазара на заемите.

Източник: Издателство МаК

от ФРЕДЕРИК БАСТИА

Откъс от книгата "Държавата"

Бих желал да се учреди награда, не от 500 франка, а от 1 милион, с корона, кръст и лента, в чест на този, който би дал добра, проста и интелигентна дефиниция за думата: Държава. Представете си каква огромна услуга би свършил той на обществото! Държавата! Какво е тя! Къде е тя? Какво прави тя? И какво би трябвало да прави тя?

Всичко, което знаем за нея е, че тя е странен субект и положително най-желаният, най-объркващият, най-ангажиращият, най-съветваният, най-упрекваният, най-споменаваният и най-провокираният в света. Господине, нямам честта да ви познавам, но залагам 10 към 1, че от 6 месеца вие се занимавате с утопии, и тъй като е така, залагам 10 към 1, че възлагате на Държавата тяхната реализация.

Източник: Издателство МаК

от ФРИДРИХ А.ХАЙЕК

Откъс от книгата "Пътят към робството"

Несъмнено мнозинството стопански дейци в демократичните страни, които искат да наложат централизирано управление на всички икономически дейности, все още вярват във възможната комбинация между социализъм и индивидуална свобода. Обаче много мислители навреме осъзнаха, че социализмът е най-тежката заплаха за свободата.

Сега хората рядко си спомнят, че в ранната си фаза социализмът беше открито и явно авторитарен. Той започна като откровена реакция срещу либерализма на Френската революция. Френските писатели, които положиха основите му, не се съмняваха, че идеите им могат да се осъществят само от силно диктаторско управление. Първият модерен плановик Сен Симон предричаше, че които не се вслушат в неговите предложения за планиране, ще бъдат “третирани като добичета”. Никой по-добре от великия политически мислител Алексис де Токвил не можа да прозре, че демокрацията е в непримирим конфликт със социализма. Още през 1848 г. той заяви: “Демокрацията разширява сферата на действие на индивидуалната свобода. Тя придава на всеки човек възможно най-голяма цена, докато социализмът прави от всекиго прост изпълнител, обикновена бройка. Демокрация и социализъм нямат нищо общо, освен една дума – равенство. Но забележете разликата: докато демокрацията търси равенството в свободата, социализмът се стреми към равенство в ограничението и робията”. Опитвайки се да намалят всички съмнения и подозрения, и да впрегнат за своята кауза най-силният от всички политически мотиви – копнежът по свободата – социалистите започнаха да обещават някаква “нова свобода”. Социализмът щял да донесе “икономическа свобода”, без която политическата свобода “не си заслужава”.

Източник: Издателство МаК

от АЙН РАНД

Откъс от романа „Капитализмът: непознатият идеал”

Политиката не е отделна или първична цел, тоест цел, която може да бъде постигната без по-широк идеологически контекст.Политиката се основава на теорията за природата на човека и взаимотношенията на човека с битието. Само на такава основа може да бъде формулирана и реализирана в практиката последователна политическа теория. Политиката е функция от ролята на разума в човешкото битие.

Нито една политико-икономическа система в историята не е доказвала стойността си толкова убедително и не е носила толкова голяма полза за човечеството както капитализма – и нито една не е била толкова яростно, погрешно и сляпо атакувана. Натрупването на погрешна информация, неправилното представяне, изопачаването и откровените лъжи относно капитализма достигнаха такива мащаби, че младите хора днес нямат представа (както и никакъв начин за придобиване на такава представа) за неговата истинска същност.

Всяка политическа теория се базира на някакъв етичен кодекс. В основата на капитализма стои нова морална философия: моралът на рационалния егоизъм.

Методът на унищожаване на капитализма се основава върху това, да на се допусне светът да открие какво се унищожава – да не се допусне да му се даде определение пред очите на младите хора. Целта на тази книга е даването на такова определение.

Много може да бъде научено за обществото посредством изучаването на човека; но обратното не е вярно: нищо не може да се научи за човека чрез изучаването на обществото – чрез изучаването на взаимовръзките между отделни единици, които никога не са били идентифицирани или дефинирани.

Няма такова нещо като колективен ум. Хората могат да се учат един от друг, но това изисква мисловен процес от страна на всеки отделен ученик.