Статията е публикувана за първи път в сп. Форбс България на 06.03.2012 г.

Бизнеса се дели на малък, среден и голям само в разни странни евро-документи. Отдавна реалното деление е на такива, които имат политически протекции и някакво влияние в определяне на правилата, и такива, за които на никой не му пука. В обсъждането на нови закони, които най-често носят тежест за бизнеса (разбирай, легален рекет), големите получават политическо представителство в т.нар. тристранен съвет, заедно със синдикатите. Дори най-безумни идеи някак минават без особена врява от страна на бизнеса. Има и малки изключения. Но общото правило е от тези обсъждания да остане впечатлението, че някой друг - за пред медиите например “сивата икономика” - ще плати сметката на поредната държавна тояга за бизнеса и гражданите.

Няма принципна разлика между финансите на държавата и финансите на едно домакинство. За да консумирате повече отколкото е текущия ви доход, т.е. да реализирате домакински бюджетен дефицит, ви трябва или кредит или някой, който е готов да купи старата ви кола. За да върнете после заема, ще трябва да ограничите консумирането под нивото на текущия си доход. Ако пък ви е останала нива за продаване и ако времената са добри за имотите, може малко да забавите неминуемото свиване на текущите разходи.

 При публичните финанси има теоретично и още един шанс за посрещане на бремето на дълга - печатането на пари и обезценяване на спестяванията на избирателя. При запазване на валутния борд - в интерес на избирателя политическата подкрепа за борда е силна - няма такава възможност.

Ако видите онази жена, която прави свещи ръчно производство в ателието си някъде по средата на Сиена, Италия, ще разберете бързо и интуитивно положението на средната класа в Европа. Това са способните, активните, независимите и предприемчивите граждани на Стара (или Западна) Европа. Определянето на средната класа е все по-трудно, а и сякаш все по-безсмислено, да става през размера на дохода, потреблението, и съответните сравнения с други в обществото. Това е ясно и гледките в днешна България, където май всеки има кола и дори твърди че редовно кара ски - едни от възможните “потребителски” дефиниции на средната класа - но приликите с традиционния представител на средната класа в ЕС са твърде малко.

В продължение на 13 години Уго Чавес успява да се задържи на власт във Венецуела, печелейки три пъти президентските избори. Нито опитът за преврат, нито стачката в държавната петролна компания PdVSA или пък референдумът целящ свалянето му от президентския пост, не успяха да разколебаят решимостта му да извърши своята „Боливарска революция”. И до скоро по всичко изглеждаше, че самият Чавес няма никакво намерение да сдава властта. Дали обаче борбата му с болестта и набиращата сила опозиция няма да сложат край на едноличното му управление?

Избори, демокрация и петрол

Венецуела е на пето място в света по износ на петрол и е след Канада страната с най-големи залежи на тежък нерафиниран петрол. Въпреки големите залежи, огромният потенциал за добив на петрол изисква сериозни инвестиции от страна на национализираната петролна кампания. Инвестиции, които до този момент не са налице. Тежката зависимост на страната от петрола ясно си проличава по време на стачката в петролната компания през 2002 г., когато на практика спира добива на петрол за 2 месеца.